Автентичността и доверието са оскъдният ресурс в дигиталната среда, каза министър Иван Василев на форума BRAF в София, домакинстван от СЕМ

Автентичността и доверието са оскъдният ресурс в дигиталната среда, каза министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев при откриването на 13-ата годишна среща на Форума на черноморските регулаторни органи за радиоразпръскване (BRAF) в София. Основната тема на форума, който се провежда до 18 септември, е „Изкуственият интелект в медиите и регулацията“. В срещата участват представители на медийните регулатори от осем държави от Черноморския регион. „Преди почти 100 години първите радиовълни са преминали над Черно море. Те не са носили паспорт, не са преминавали през граничен контролно-пропускателен пункт, не са искали разрешение от никого. Просто са достигнали до другия бряг“, каза Василев. По думите му оттогава институциите, представени във форума, по същество вършат същата работа – намират правила за нещо, което не признава граници. Днес тази вълна се нарича изкуствен интелект, който се използва в ежедневието и работата, посочи министърът. Той подчерта, че отговорността зад всяка дума и действие продължава да бъде на хората. Дълго време смятахме информацията за оскъден ресурс, но това вече не е така, каза Василев. По думите му днес оскъдни са автентичността и доверието. Генеративните технологии вече създават текст, глас, изображения и видео с качество, което допреди няколко години е било немислимо, отбеляза министърът. Според него това отваря възможности за творчество, наука и достъп до знания, но едновременно с това поставя въпроса кое е истинско и на какво може да се вярва. Задачата не е да спираме технологиите, а да изградим среда, в която иновациите служат на хората, заяви Василев. Той посочи, че това изисква ясни правила, защита на основните права и високо ниво на обществено доверие. България се придържа към идеята цифровата трансформация да поставя хората на първо място, каза министърът. Технологиите са инструмент за прогрес, а доверието е основата, върху която те стоят, добави той. Василев подчерта значението на свободните, разнообразни и отговорни медии за укрепването на демокрацията и устойчивостта на демократичните общества. В новата среда само правилата няма да могат да защитят гражданите, необходимо е и образование, медийна грамотност и цифрови умения, каза министърът. По думите му е необходимо партньорство между правителствата, регулаторите, медиите, технологичния сектор, университетите и гражданското общество. „Дигиталният свят няма граници. Информацията, платформите и технологиите са глобални. Глобални са и проблемите, които те носят“, каза Василев, според когото международният диалог е необходим за обмена на позиции, опит и решения. Д-р Габриела Наплатанова: Изкуственият интелект вече не е технология на бъдещето Изкуственият интелект вече не е технология на бъдещето, а технология на настоящето и вече променя медиите, каза председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Габриела Наплатанова. Тя отбеляза, че изкуственият интелект се развива с изключителна скорост и достига до все повече хора. По думите ѝ това поставя пред регулаторите въпроси, свързани с правните, етичните, професионалните и обществените аспекти на използването му. Наплатанова посочи, че изкуственият интелект вече навлиза във всички етапи на медийния процес – от създаването и редактирането на съдържание до неговото разпространение, персонализиране и взаимодействието с аудиторията. Технологията може да автоматизира рутинни процеси, да подпомага журналистите при обработката и анализа на големи масиви от информация, да освобождава ресурс за разследваща и творческа работа и да създава нови възможности за достигане до аудиторията, каза председателят на СЕМ. Сред рисковете тя посочи възпроизвеждането и усилването на предразсъдъци, генерирането на невярна информация, намаляването на прозрачността при вземането на решения и затрудняването на редакционния контрол. Когато става дума за медии, тези рискове засягат доверието в журналистиката, медийния плурализъм и качеството на демократичния дебат, каза Наплатанова. За регулаторите един от най-важните принципи трябва да бъде човекът да остане в центъра на процеса, заяви тя. По думите ѝ използването на изкуствен интелект не може да означава отказ от човешката преценка и отговорност, като са необходими човешки контрол, възможност за намеса и ясна отговорност за крайния резултат. Наплатанова отбеляза, че регулацията сама по себе си няма да е достатъчна. Според нея отговорното използване на изкуствен интелект изисква обучение, критично мислене, способност за оценка на риска и разбиране кога технологията може да бъде полезна и кога човешката преценка трябва да остане водеща. Тя подчерта значението на международното регулаторно сътрудничество, тъй като развитието на изкуствения интелект не познава национални и регионални граници. Европа не трябва да избира между технологичния прогрес и защитата на обществения интерес, каза председателят на СЕМ. По думите ѝ задачата е да се намери баланс между насърчаването на иновациите и защитата на човешките права, доверието и демократичните ценности. Д-р Дениз Гючер: Изкуственият интелект поставя необходимостта от ефективна и балансирана регулация Изкуственият интелект бързо променя медийната среда и поставя необходимостта от ефективна и балансирана регулация, каза генералният секретар на BRAF д-р Дениз Гючер. По думите ѝ технологията променя начина, по който информацията и съдържанието се създават, разпространяват и потребяват, както и редакционните процеси, модерирането и взаимодействието с аудиторията. Сред възможностите на изкуствения интелект Гючер посочи подпомагането на иновациите, творчеството и ефективността, обработката на големи обеми от данни, многоезичната комуникация и подобряването на достъпността. Сред предизвикателствата тя открои дезинформацията, манипулацията, липсата на отговорност, рисковете за човешкото достойнство и основните права. Когато се използва отговорно, изкуственият интелект може да повиши качеството на информацията и да обогати демократичния дебат, но това изисква прозрачност, човешки надзор и уважение към основните права, каза тя. Според Гючер нито една държава не може да се справи сама с предизвикателствата, свързани с изкуствения интелект, тъй като технологията преминава националните граници. Тя подчерта необходимостта от международен диалог, обмен на експертиза и добри практики и разработване на общи принципи, при съобразяване с различията в националните законодателства. Д-р Мерве Сата Кавакчъ: Цифровизацията и изкуственият интелект са част от регионалното сътрудничество Първият заместник генерален секретар на BSEC PERMIS посланик д-р Мерве Сата Кавакчъ отбеляза значението на BRAF като секторен партньор на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (BSEC). Тя посочи, че в рамките на BSEC цифровизацията и развитието на изкуствения интелект са свързани с работата на няколко работни групи, включително в областта на информационните и комуникационните технологии, науката и транспорта. Кавакчъ отбеляза, че в актуализираната Икономическа програма на BSEC са поставени цели, свързани с регионалното сътрудничество в научните изследвания и технологиите и с развитието на устойчиво информационно общество. Сред посочените направления са цифровата трансформация, 5G, изкуственият интелект, блокчейн, големите данни, квантовите изчисления, облачните технологии и електронното управление. По думите ѝ BSEC продължава да развива проектно ориентирания характер на организацията и взаимодействието си с международни и регионални организации. От 16 до 18 септември в София се провежда 13-ата годишна среща на BRAF. В нея участват представители на медийните регулатори от България, Албания, Армения, Грузия, Гърция, Румъния, Сърбия и Турция. В рамките на работните сесии те обсъждат влиянието на изкуствения интелект върху създаването, модерирането и разпространението на съдържание, бъдещето на медийната регулация и възможностите за регионално сътрудничество.