Новият литературен сезон в Регионалната библиотека в Сливен бе открит с премиера на книгата „Любов по време на тъга“ на Светлин Симеонов

С премиера на поетична книга на Светлин Симеонов „Любов по време на тъга“ днес в Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен бе открит новият сезон на литературните срещи със съвременни български поети и писатели. Изданието и авторът бяха представени от поетесата Валентина Димитрова, председател на Съюза на независимите писатели в Сливен. Тя определи „Любов по време на тъга“ като книга, която не е посветена на затварянето в болката, а на светлината, която се ражда от нея. „Това е книга прозорец. Когато човек разлисти страниците, бързо ще разбере, че тук любовта не е романтична и преходна. Тя е вечна, защото е родова – любовта на сина към майката и на бащата към неговите синове“, каза Димитрова при представянето на стихосбирката. По думите ѝ в книгата тъгата, благодарността и житейската мъдрост се преплитат, а стиховете проследяват пътя от болката към духовното израстване. Тя отбеляза и символиката на септември като време за равносметка, в което човек търси светлина за идващите дни. Стихосбирката е посветена на майката на автора и на неговите синове. Според Валентина Димитрова „Любов по време на тъга“ е естествено продължение на творческия път на Светлин Симеонов след книгите „Невидимото чудо“ и „Будуващо сърце“. Книгата е структурирана в пет раздела, които не са обособени само тематично, а изграждат общо емоционално и смислово движение. Сред акцентите в стихосбирката са темите за майчината любов, прошката, човешката доброта, вярата, надеждата, житейските изпитания и търсенето на смисъл. В представянето си Валентина Димитрова открои стихотворенията „Има хора“, „Прощално пълнолуние“, „Среща с мравчица“, „Преговор по история“, „Разговор с гълъбче“, „Мечтата на дървото“, „Трето писмо до тате“, „Липсващ получател“ и други. Сред характерните черти на поетичния език на Светлин Симеонов са оригинални метафори, оксиморони и съчетаване на делничното с метафизичното, каза Димитрова. В стиховете му присъстват образи от традиционния български свят – риза, черга, огнище, дърво, градина, които свързват поетичния текст с паметта за дома и рода. По време на премиерата Светлин Симеонов представи своя творчески и житейски път чрез музика и поезия. Той разказа за живота си чрез емблематични български песни, а на фона на музика прочете стихове, посветени на майка му и на синовете му. Авторът представи и стихотворение, допълнено с видеоклип, създаден от негови приятели. Той разказа, че новата книга е намерила своето място в живота му след поредица от лични събития и че при него музиката и поезията вървят ръка за ръка. Светлин Симеонов е роден на 10 октомври 1971 г. в Русе. Завършил е Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в родния си град и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, специалност „Контрабас“. Работил е като музикант в различни оркестри, сред които Симфоничният оркестър на БНР и Държавна опера – Русе, а през последните години е музикален продуцент в БНР. Пише поезия от ученическите си години. Автор е на четири стихосбирки – „Безимен“ (1993), „Невидимото чудо“ (2023), „Будуващо сърце“ (2024) и „Любов по време на тъга“ (2026). Носител е на отличия от национални и международни поетични конкурси.