Актьорът Павел Поппандов отбелязва днес кръгла годишнина

Актьорът Павел Поппандов отбелязва днес кръгла годишнина. Той е роден на 18 септември 1946 г. в София. Започва да работи от 16-годишен като шлосер, а след това и като шофьор. Кандидатства и е приет във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ, днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, НАТФИЗ), когато е на 25-годишна възраст. Завършва през 1975 г. в последния випуск, воден от проф. Боян Дановски. НАД 100 РОЛИ В КИНОТО Актьорът придобива популярност с изявите си в киното и телевизията. За пръв път се снима като студент през 1971 г., когато му е отредена ролята на бензинджия в телевизионния сериал „Анто и лейтенантът“. През 1976 г. е назначен в студията за игрални филми „Бояна“, където работи до 1990 г. и изиграва над сто роли в киното и телевизията. Сред филмите, в които участва, са „Дърво без корен“ (1974), „Щурец в ухото“ (1976), „Мъжки времена“ (1977), „Матриархат“ (1977), „Войната на таралежите“ (1978), „Двойникът“ (1980), „Оркестър без име“ (1981), „Лавина“ (1981), „Куче в чекмедже“ (1982), „Човек не съм убивал“ (1983), „Равновесие“ (1983), „Мярка за неотклонение“ (1983), „Господин за един ден“ (1983), „Васко да Гама от село Рупча“ (1986), „13-ата годеница на принца“ (1987), „Вчера“ (1988), „Адио, Рио“ (1989). Появява се и в по-нови продукции, сред които „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Цахес“ (2011), „Пъзел“ (2012), „В кръг“ (2019), „Пепел върху слънцето“ (2020), „Не затваряй очи“ (2024). ЕРАТА НА „НЛО“ През 80-те години на 20-и век Павел Поппандов, Велко Кънев и Георги Мамалев създават триото „НЛО“, което в продължение на няколко години разсмива публиката с репертоар, съчетаващ актьорско майсторство с музикални изпълнения на песни с оригинални текстове. „Имахме възможност да наблюдаваме много наши изпълнители. И ни впечатли, че те просто не съчетават текстовете на песните със сценичното си поведение. Това буди много смях и тримата решихме да направим нещо подобно. Заложихме на нашия външен вид, на възможностите ни и отчасти на популярността, която имаме. Ангажирахме и сериозни творци за текстовете и музиката“, разказва Павел Поппандов. Постепенно репертоарът се изчерпва и за няколко години триото прекратява изявите си, но през 1994 г. шоуто е възобновено с нови песни и изяви по сцените в страната. Така се стига до 1996 г., когато в ефира на Българската национална телевизия (БНТ) започва излъчването на известното телевизионно предаване „Клуб НЛО“. Към добре познатата тройка се присъединяват Антон Радичев, Чочо Попйорданов, Мария Сапунджиева, Катерина Евро. Форматът включва забавни песни и скечове с политическа сатира. Актьорите записват десетки епизоди, правят редица турнета и издават няколко албума, сред които и емблематичните „Ех, Канада“ и „Петък 13“. ПРЕОТКРИВАНЕ НА ТЕАТЪРА Павел Поппандов дебютира на театралната сцена, веднага след като завършва ВИТИЗ. Въпреки че се справя с ролята на Петлето в постановката „Опит за летене“ под режисурата на Крикор Азарян, актьорът избира киното и до началото на 90-те години участва в едва четири театрални представления. Театралната кариера на Павел Поппандов се възобновява през 1992 г., когато заедно с Хайгашод Агасян, Андрей Калудов, Недялко Йорданов и Станислав Пищалов вдъхват нов живот на столичния общински театър „Възраждане“, създаден на 1 октомври 1988 г. Там актьорът изиграва десетки представления на поетичния спектакъл „Поезията на Трендафил Акациев“ по текст на Недялко Йорданов. Следват участия в друга пиеса от същия автор – „Има нещо гнило в Дания“. На 3 ноември 2006 г. Павел Поппандов празнува 60-годишнината си с премиерно представление на трагикомедията „Далечната сянка на далечните дни“, отново от Недялко Йорданов. Любопитно е, че на сцената на театър „Сълза и смях“ рамо до рамо с Поппандов участват самият автор, заедно с неговата съпруга – актрисата Ивана Джеджева. От 2006 г. до 2013 г. актьорът играе на сцената на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където сред пиесите, в които участва, са „Календарни момичета“ от Тим Фърт, с режисьор Андрей Аврамов, и „Детектор на лъжата“ от Василий Сигарев, с режисьор Николай Гундеров. През 2011 г. актьорът участва в мюзикъла „Секс на екс“ на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ по мотиви от фарса на Габор Гьоргей, със стихове на Петър Софрониев и с музиката на композитора Димитър Вълчев (1929 – 1995). През 2012 г. Поппандов е в главната роля в първата постановка за маркототевщината и нейните превъплъщения – „Фиаско – най-добрата пиеса на Марко Тотев“. Тя е създадена от Николай Гундеров и Димитър Събов специално за Търговищкия театър. През 2014 г. Поппандов изпълнява една от ролите в постановката „Слънчевите момчета“ от Нийл Саймън. ПРИЗНАНИЕ Павел Поппандов е носител на „Наградата на София“ за филма „Щурец в ухото“ (1979), на награди за мъжка роля на Международния кинофестивал в Прага, Чехия (1979), и на Фестивала на българското игрално кино във Варна (1986). През 1987 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“. На 30 май 2019 г. по време на премиерата на автобиографичната си книга „Значи съм живял. Автобиография“, състояла се в мраморното фоайе на Националния дворец на културата (НДК), актьорът е удостоен от президента на България Румен Радев с Почетния знак на държавния глава. На 23 май 2021 г. получава наградата „Златен век“ (печат на цар Симеон Велики - златен) и грамота на Министерството на културата – за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. На 31 май 2025 г. в Стара Загора Павел Поппандов е отличен с награда за цялостен принос в киното по време на 12-ия Международен филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа“. На 19 май 2026 г. актьорът получава „Златно перо“ (на музикална агенция „Кантус фирмус“ и галерия „Макта“). На 2 юли 2026 г. е удостоен със специалната награда за цялостно творчество от третото издание на комедийния театрален фестивал „Тодор Колев“, организиран от Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен. /ДД /СЗ ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Енциклопедия „Българско кино“, Александър Янакиев, с. 213; в. „Трудово дело“, 27 май 1988 г.; в. „Труд“, 27 март 1993 г.; в. „Подкрепа“, 27 ноември 1993 г.; в. „Литературен форум“, 11 май 1994 г.; в. „Стандарт“, 10 август 1999 г.; в. „168 часа“, 3-9 март 2016 г.; БТА, ВИНФ, 03.06.2014; ВИНФ, 14.04.2012; ВИНФ, 02.11.2006; ВИНФ, 25.03.2007; ВИНФ, 12.02.2008; ВИНФ, 01.04.2011; ВИНФ, 16.06.2011; ВИНФ, 14.04.2012; ВИНФ, 29.10.2013; БО, 28.05.2014; БО, 03.06.2014; ВИНФ, 30.05.2019; ВИНФ, 08.09.2020; https://www.bta.bg/bg/galleries/archive/244178; https://www.bta.bg/bg/bg-world/818967-galapremiera-na-balgarskiya-film-ne-zatvaryay-ochi-shte-se-sastoi-na-28-yanuar; https://www.bta.bg/bg/news/lik/893414-aktyorat-pavel-poppandov-shte-poluchi-nagrada-za-tsyalosten-prinos-v-kinoto-na-k; https://cantusfirmusbg.com/9075/златно-перо-31-години-признание-за/; https://www.segabg.com/category-culture/pavel-poppandov-e-noviyat-nositel-na-nagradata-todor-kolev