Ролята на културата като фактор за местното и регионално развитие бе обсъдена на конференция в „Дома на Европа“ в София

Ролята на културата като фактор за местното и регионално развитие бе обсъдена на третия панел на конференцията „Културата като катализатор за местно и регионално развитие“, която се провежда днес в „Дома на Европа“, София. Третият панел откри Пьотр Михайловски, член на борда на Европейската мрежа на културните центрове (ENCC), координатор на Общностната група на мрежата за култура и творчество в селските райони, експерт по териториално развитие и сътрудничество град-село. Той обясни, че в първите години след основаването си мрежата е функционирала само на международно ниво, но от 2014 г. организацията позволява дори само един културен център или отделен гражданин да стане член. Според Михайловски градовете, които не успяват да спечелят титлата Европейска културна столица, извличат повече полза от инициативата. Той обясни, че има случаи, в които губещите градове запазват установените принципи на работа по време на подготовката за кандидатурата, докато при печелещи градове, след като изтече годината и бъде изпълнена програмата на инициативата, инерцията изтича и създаденото се разпада. Михайловски разказа, че Европейската мрежа на културните центрове обменя опит с организации извън Европа. „Сътрудничеството не се основава на съжителство на егото на различни хора, а на съчетаването на идеи, които вече са съществували, преди тези хора да "влязат в стаята“, каза той. „Запазете модела на читалищата, може би трябва да го осъвремените, но го запазете, това е много важно“, каза Михайловски, обръщайки се към присъстващите. Илия Годев, секретар на Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров – 1927“ в село Смилян в област Смолян, представи перспективата на читалищата, които се намират в селата, но са разположени много близо до големи центрове, което поставя специфични предизвикателства и създава определени нужди за институциите. „В населените места в селските райони читалището има социална функция: развитие на личностни и професионални умения и компетенция и предоставяне на възможност за учене за цял живот“, каза Годев. „Читалищата са първите места на гражданска активност“, допълни той. Според него, те са създадени от хората, за да разрешават проблеми, поставени от хората. Това ги обвързва с европейските ценности за гражданска активност. Според Годев това, което държавата трябва да финансира, е достъпността на услугите до всеки, който иска да твори, да изразява гражданска активност и да повишава компетентността си. „Читалищата отдавна не са само традиционна култура“, каза още той. Годев уточни, че читалищата се нуждаят от модернизация на базата и оборудването и докато програмата на Министерство на културата, създадена, за да адресира този проблем, претърпява намаляване на финансирането, в част от читалищата оборудването е от 1960 г. и не е съвместимо с изискванията за енергийна ефективност. Панелът продължи с дискусия, в която взеха участие зам.-министърът на труда и социалната политика Данаил Русев, зам.-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров, Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент, зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, и Илия Годев. Модератор беше Юрий Вълковски, изпълнителен директор, Фондация „Народни читалища“. „За министерството читалищата са наш естествен партньор в решаването на един проблем, който стои пред цялото ни общество – това е нежеланието на възрастните да учат“, каза Данаил Русев. Според него тази роля на центровете е особено важна в местата, които се сблъскват с демографски и икономически проблеми. Русев обясни, че за тази цел министерството е създало мрежа от дигитални клубове, които да предоставят на възрастните хора възможността да повишават квалификацията си. „Засега според нас се развиват добре нещата“, каза Русев. Наставниците от проекта са се съгласили да останат за още една година, допълни той. Национална дигитална платформа за обучение на възрастни следва да стартира скоро, каза още зам.-министърът. Зам.-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров разказа, че министерството подкрепя читалищата чрез своята обща стопанска политика. Той посочи, че министерството е подкрепило 149 читалища с директна помощ от 2,5 милиона евро, за въвеждане на високи технологии за представяне на туристически маршрути и дигитално картиране или на обновяване на инструментите и сценичното оборудване на дадено читалище. Възстановени са стари и етнически празници. Имаме проблем по отношение на капацитета за подготовката и изпълнението на тези проекти, каза Чакъров. Според него, читалищата могат да допринесат за оставането на младите хора по родните им места, особено в по-малките такива. „Значението на европейските политики и финансирания трябва да имат отражение, което да се усеща“, каза Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент (ЕП), зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП. Тя обясни, че голяма част от ключовите културни програми като „Творческа Европа“ и „Еразъм“ се разглеждат именно в Комисията по промишленост. Пенкова уточни, че за периода 2023-27 г. в България има одобрени близо 100 местни инициативи. „Във всяка от тях е приложена и подкрепена необходимостта тези средства да бъдат насочени и към развитието на културната дейност“, каза Пенкова. „Някои от тези по-гръмко звучащи политики имат пряко отношение към развитието и дейността на читалищата“. Тя обясни, че читалищата се нуждаят и от помощ при кандидатстването по проекти. Според Илия Годев подкрепата на Министерството на земеделието е хоризонтална и не включва необходимите интервенции. Той посочи, че читалищната дейност помага за запазването на по-младите демографски групи по техните населени места и привлича нова публика към тези места. Според него, именно по този начин културата подпомага местното и регионалното развитие.