Държавният бюджет трябва да подкрепя по-балансирана структура на икономическия растеж, смята Икономическият и социален съвет

Държавният бюджет следва да подкрепя по-балансирана структура, която да допринася за икономическия растеж, основан на устойчиво потребление, по-силен принос на инвестициите и износа и създаване на по-висока добавена стойност. Това се посочва в становището „Европейски семестър 2026: предизвикателства и приоритети пред България“, което Икономическият и социален съвет (ИСС) прие на своя пленарна сесия, съобщиха от пресцентъра на ИСС. „Положителният растеж, високата заетост и ниската безработица са благоприятна основа, но не отстраняват ограниченията пред догонващото развитие: ниска производителност, недостатъчни частни инвестиции и иновации, демографско свиване, недостиг на умения и значителни регионални различия“, пише още в документа. От ИСС смятат, че специфичните препоръки към България следва да бъдат ясно отразени при изпълнението на Средносрочния фискално-структурен план, в бюджетното планиране и при извършването на съответните структурни реформи, както и в следващия годишен доклад за напредъка. Според експертите е необходимо да бъдат определени ограничен брой приоритетни мерки и измерими резултати, чието изпълнение да се проследява чрез съществуващите механизми за наблюдение и отчитане. ИСС изразява сериозна загриженост от влошаването на бюджетната позиция, пише в становището. От консултативния орган отчитат също, че корекцията на прекомерния дефицит до 2029 г. трябва да се основава на устойчиви структурни мерки, преглед на ефективността на разходите и запазване на инвестициите с доказан принос за растежа. ИСС приема необходимостта от своевременна фискална корекция, но подчертава, че структурата на програмата за бюджетна консолидация има решаващо значение. „Подобряването на салдото не трябва да води до забавяне на икономическия растеж вследствие на намаляване на капиталовите разходи и на средствата за образование, научноизследователска и развойна дейност (НИРД) или превенция в здравеопазването с доказан принос за икономическия растеж и общественото благосъстояние“, се отбелязва в становището. „Необходимият баланс между приходни и разходни мерки следва да се определя въз основа на оценка на икономическото, социалното и разпределителното им въздействие“, допълват от ИСС. ИСС прие и анализ за социално-икономическото въздействие на политиките за младежта в България. В него се разглежда управлението и финансирането на младежката политика, ефекта от мерките за младежка заетост и възможностите за по-добро включване на младите хора, включително на над 100 000 младежи, които не учат, не работят и не се обучават. ИСС идентифицира липсата на систематично събиране на данни и проследяване на резултатите като основен проблем и препоръчва по-добро наблюдение и оценка на въздействието на политиките. Съветът поставя акцент и върху по-доброто използване на потенциала на младежките центрове, организациите и младежките работници за активиране и включване на уязвимите групи. Във вторник ИСС организира форум за подобряване ефективността на социалната подкрепа. Събитието беше част от възложената на ИСС задача от Министерския съвет за обществен дебат за предизвикателствата и рисковете пред кодифицирането на законодателството в областта на социалната подкрепа и отражението му върху адекватността на социалните плащания.