Амбицията ни е да направим бюджет за 2027 г. с дефицит колкото се може по-близо до 3 процента от БВП, каза финансовият министър Гълъб Донев

Това, което правим в момента, е чрез идентифициране на нови приходоизточници и намаляване на разходите да гарантираме, че бюджетът за 2027 г. ще се вмести в тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на финансите – дефицит от 3,8 процента от БВП. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ. Амбицията ни е да свалим този дефицит от 3,8 процента колкото се може по-близо до границата от 3 процента и дори да направим бюджет за 2027 г. с дефицит от 3 процента, така че да успеем да приключим процедурата при прекомерен дефицит, каза още Донев. По думите му процедурата при прекомерен дефицит е „изключително голяма тежест за България“, тъй като правителството трябва да докладва на Европейската комисия за мерките за фискална консолидация, намаляване на разходите и осигуряване на приходи с траен ефект. Европейската комисия може да изиска и допълнителни действия за ограничаване на разходите и приближаване на бюджетния дефицит до 3 на сто, обясни Донев. Затова нашата амбиция е да се доближим колкото се може повече до дефицит от 3 процента, каза финансовият министър. Относно заложения в бюджета за 2026 г. дефицит от 5,7 процента от БВП Донев обясни, че в последното тримесечие на годината са съсредоточени най-големите плащания по бюджета. Той посочи, че предприетите строителни дейности приключват през есента, след което предстоят оценяването и приемането на обектите, както и тяхното разплащане. Донев обясни също, че в края на годината се струпват много социални плащания – помощите за отопление през зимата, зимното почистване на пътищата, както и плащанията по голяма част от проектите на Агенция „Пътна инфраструктура“, които приключват тогава. В края на годината ще дойдат за разплащане и всички проекти по Общинската инвестиционна програма. Така че е нормално в края на годината да имаме по-голям размер на плащанията. Ще се вместим в заложения дефицит от 5,7 процента. Целта ни е да не прехвърляме плащания от сегашната към следващи години, както беше правено години наред. На това се дължи и огромният дефицит, който имаме, добави той. На въпрос за поемането на нов дълг Донев посочи, че дълг се тегли тогава, когато има дефицит, и заяви, че дефицитът не е рожба на сегашното правителство и на сегашното управление, а е резултат от политиките, които са приемани и водени. Относно дълга от 2,25 млрд. евро, поет на 29 септември, финансовият министър обясни, че средствата ще бъдат насочени към разплащанията по Плана за възстановяване и устойчивост и към гарантиране на финансовата стабилност на системата. Ще бъдат разплатени и проекти по европейските програми. Средствата ще дадат възможност да бъдат изплатени и пенсиите и заплатите до края на годината. Попитан за ръста на цените у нас, Гълъб Донев коментира, че те се повишават под влиянието на различни фактори като международната обстановка и конфликта в Близкия изток. След блокадата и затварянето на Ормузкия проток цените на горивата скочиха неимоверно. Това повлия върху динамиката на цените на всички стоки и услуги, които са свързани с цената на газа, посочи Донев, добавяйки, че това е един от факторите, повлияли върху инфлацията и ръста на цените в България. Другият фактор е, че все още обираме опашките от повишаването на цените, което започна през миналата година. От юни, веднага след обявяването на конвергентния доклад, че България изпълнява условията и ще бъде приета в еврозоната, до 8 октомври тогавашното правителство не предприе никакви мерки за задържане и овладяване на цените. Еврото като валута не е виновно. Виновно е правителството, което не успя да овладее спекулата, защото цените както на стоките, така и на услугите започнаха да се повишават спекулативно, посочи още Донев. Услугите са тези, които оказаха огромно влияние върху инфлацията. Тази опашка от събитията, настъпили през миналата година, продължи и след това, защото в закона беше оставена вратичка, чрез която, с доказване на икономически фактори, влияещи върху ръста на цените, ограниченията върху повишаването им можеха да бъдат заобикаляни, добави той. Донев посочи, че това са два много съществени фактора за ръста на цените в България. Друг фактор е нарастването на цената на труда – заплатите, които се повишиха през 2025 г. и продължиха да нарастват и през тази година. Попитан докога ще растат цените, Донев коментира, че това е труден процес, но добави, че всяка мярка, която се предприема за овладяване на ръста на цените, оказва своето въздействие за по-продължителен период от време. Мерките, които сме предприели сега по отношение на ръста на цените на горивата, ще дадат своето отражение през следващите месеци – октомври и ноември, посочи той. По думите му вече има наченки на позитивна промяна – ръстът на цените започва да се задържа. Хората виждат това и на колонките за зареждане с гориво – дизелът надхвърли 2 евро, но няколко дни след това спадна под психологическата граница от 2 евро. Всички предприети мерки ще дадат отражение, каза Донев. По думите му, дори цените да не намалеят, те няма да се повишават толкова бързо. Относно предложените промени в Закона за акцизите и данъчните складове, засягащи домашната ракия, Донев каза, че целта не е да се забрани употребата ѝ в домашни условия и в семейния кръг. Целта е да се забрани продажбата на тази ракия в стопански обекти, защото това се случва. Свидетели сме и на множество случаи, при които хора застрашиха здравето и живота си заради употребата на такава ракия. Предлага се да бъде забранена продажбата на ракия със съмнително качество, която не е произведена при условия, гарантиращи това качество, и която застрашава здравето и живота на хората, обясни Донев. За предложения данък „свръхпечалба“ финансовият министър каза, че това е нещо нормално в икономически цикъл, при който има огромна разлика в натрупаната печалба. По думите му е редно да се установи как е постигната тази печалба – дали чрез инвестиции в нови технологии и повишаване на производителността, или е резултат от ситуация, при която този доход е получен без големи усилия от страна на дружествата, постигнали съответната норма на печалба. Обсъждаме различни варианти, но засега приходът, който държавата е изчислила от данък „свръхпечалба“, остава на дневен ред, каза Донев. По отношение на предложението за облагане на ваучерите за храна Донев посочи, че този режим съществува в абсолютно всички европейски държави. При нас досега ваучерите не се облагаха с данък и това ще се запази. Достигнатото равнище от 102 евро като индивидуален размер за един работник няма да бъде облагано. Ще се облага разликата над 102 евро. Така че, ако работодателят предостави на работника 200 евро под формата на ваучери за храна, работникът ще получи не 200 евро, а 186 евро, защото тази разлика ще бъде обложена с данък от 7 процента, какъвто съществува в абсолютно всички европейски държави, посочи Донев. Това също трябва да бъде много добре чуто и осъзнато – достигнатото досега равнище не облагаме, облагаме горницата над тези 102 евро, добави той. Относно мерките срещу хазарта, сред които е пълната забрана на рекламата на хазарт, вицепремиерът Донев посочи, че целта не е толкова ефектът върху фиска и приходната част на бюджета, колкото превенцията и защитата на хората, защото хазартът води до зависимости, които променят живота им. С всички тези промени целим да предпазим гражданите от зависимостите, които се формират чрез хазарта, добави той. Донев коментира и завръщането на тленните останки на цар Самуил в България, като каза, че това е изключителен исторически момент, който обединява българите около идеята за единството на нацията. Цар Самуил е фигура, която е емблематична за българската история. Всички усилия, които бяха положени, за да пристигнат тленните останки на цар Самуил в България, на родна земя, и да бъдат положени в саркофаг в църквата, в която той като млад е бил въведен в християнската вяра, превръщат това в изключителен момент за българите от чисто емоционална гледна точка, каза още Донев. Благодарности към всички хора, които положиха неимоверни усилия през тези 60 години, за да успеем на 3 октомври да върнем тленните останки на цар Самуил в България, каза още той.