Представители на 18 държави участват в годишната среща на комитета за управление на буковите гори на ЮНЕСКО в Троянско

Представители на 17 от партниращите държави и на асоциирания член Сърбия участват в годишната среща на Съвместния комитет за управление на серийния обект на ЮНЕСКО „Стари и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“, която се провежда в с. Орешак, община Троян, и в Национален парк „Централен Балкан“. В Троянско са представители на Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Италия, Испания, Полша, Румъния, Северна Македония, Словакия, Словения, Украйна, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария, както и на асоциирания член Сърбия. Срещата беше открита от министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова и кмета на Троян Донка Михайлова. Основните теми са свързани с управлението на серийния обект, който включва 93 компонента в 18 европейски държави, каза пред БТА Сергей Александров, старши експерт в Дирекция „Национален парк „Централен Балкан“. Съвместният комитет е основният орган за управление на обекта. Изискването на Комитета за световното наследство е серийните обекти да имат съвместен орган за управление. По думите на Александров уникалността на обекта е свързана и с мащаба му и с участието на партньори от 18 европейски държави. Сред обсъжданите въпроси е многогодишната стратегия за сътрудничество между държавите. Тя обхваща различни направления, сред които популяризирането на обекта, нарастващият риск от горски пожари и мониторингът на състоянието на горите в 93-те компонента. Целта е данните да бъдат съпоставими и да улесняват периодичното докладване пред Комитета за световното наследство. Стратегията се обсъжда на няколко последователни срещи, като на настоящата дискусията по нея продължава. Обсъжда се и възможността в серийния обект да бъдат включени нови представителни букови гори от различни части на Европа. На следващата среща на комитета в Швейцария предстои да бъде разгледан и гласуван кратък списък на потенциални нови компоненти, каза Александров. Комитетът заседава два пъти годишно – веднъж онлайн и веднъж присъствено. Тази година България е домакин и на двете срещи, като онлайн заседанието се е състояло през април. Сегашната среща е десетата след второто разширение на обекта, когато през 2017 г. България се присъединява чрез буковите гори в резерватите на Национален парк „Централен Балкан“. На заседанията държавите представят актуална информация за своите компоненти, включително за състоянието им, планове за развитие и разширяване и значими събития. За България не се очакват промени в ангажиментите по отношение на обекта, каза Александров. Българските компоненти в Национален парк „Централен Балкан“ са разположени в девет резервата, които са с най-високата степен на защита по българското законодателство. „Това прави тази територия изключително добре защитена както законово, така и чрез управленския механизъм в лицето на парковата дирекция“, посочи той. По думите му защитата се допълва от охрана на терен и експертен състав, който работи за управлението на територията. Яна Микудова, директор на постоянния секретариат на обекта „Стари и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“, посочи, че сред основните задачи на настоящата среща е обсъждането на обща визия за управлението на обекта, която да постави стратегическа рамка за следващите няколко години. Обсъждат се също индикатори за мониторинг и методология за оценка на нови предложения за включване на компоненти в обекта на световното наследство. По думите ѝ оценката за състоянието на буковите гори в Европа трябва да се прави от мениджърите на отделните компоненти, като е важно държавите да не се съревновават, а да си сътрудничат и да обменят опит. „Винаги има какво да научим един от друг, взаимопомощта е много съществена“, каза Микудова. Тя определи ролята на общините като изключително важна, тъй като те са първата институция, която може да комуникира целите, възможностите и значението на обектите на световното наследство. Според нея общините имат важна роля и за повишаване на интереса към съответните райони, както и за комуникацията с туристи, ползватели на ресурси и собственици на земи. Статутът на ЮНЕСКО не трябва да се възприема като ограничение, подчерта Микудова. По думите ѝ една територия първо трябва да бъде добре защитена и управлявана, за да получи това допълнително признание. Водеща остава защитата на ценните букови гори, но хората трябва да имат възможност да ги посещават и преживяват, като взаимодействието с природата бъде разумно и осъзнато.