В Плевен представиха книгата на Илия Табаков „Национално самоубийство“

В залата на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова и Илия Табаков представиха книгата на Табаков „Национално самоубийство“. Пред БТА авторът каза, че в нея се е опитал да направи разрез на нашето общество, да констатира какво липса, какво има и когато се тегли чертата да се даде диагноза - не медицинска, а социологическа. Според него, от гледна точка на социологията и класическите социолози, бъдещето на нашата страна, ако не предприемем мерки, меко казано е трагично. Той добави, че образование, здравеопазване, енергетика, правосъдие, национална сигурност и на практика всички сектори са засегнати и то основно от демографските сътресения, т.е. от чисто социологически инструменти. На въпрос дава ли в книгата си формула за преодоляване на проблемите, Табаков отговори, че там, където са констатирани проблемите, там трябва да бъде направено конкретното въздействие. Когато е допуснато неправителствени организации да определят образователната ни система, държавата трябва да влезе в своята роля. Когато е допуснато във въоръжените сили или в държавната администрация да бъде аутсорсвана дигитална инфраструктура, страната трябва да влезе в своята роля и да поеме изграждането на тази инфраструктура. Той продължи, че това е свързано с изграждане на човешки капацитет, подбиране на таланти, изграждане на достатъчно инженерни специалности и други фактори, които трябва да бъдат отчетени. Затова решението е в самата диагноза. Табаков каза още, че книгата е насочена към всеки български гражданин. Това не е специализирано издание, което да седи по рафтовете на университетите или някой студент да го прочете между другото или на плажа, допълни той. Табаков смята, че това, което ще оставим на децата си, трябва да бъде това, което искаме да видят и нашите внуци. Трябва да умеем да мечтаем за България не за четири години напред, а за 50, 100, 200 години. Защото, заради битовизмите и политическото стесняване на времето, ние започваме да мислим в хоризонти от година – две. Трябва да започнем да мечтаем за България утре и да желаем да бъдем в нея.