Йотова и Вълчев имат 44,9% подкрепа сред решилите да гласуват на президентския вот, Гюров и Кандев – 24,8%, сочат данни на „Галъп Интернешънъл Болкан“

Кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова и Кирил Вълчев получава 44,9% подкрепа сред решилите да гласуват, на втора позиция с 24,8% са Андрей Гюров и Георги Кандев, сочи проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“ за актуални електорални нагласи преди президентските избори на 25 октомври. Националното представително проучване е проведено в периода 26 септември 2026 г. - 6 октомври 2026 г. чрез 987 интервюта с пълнолетни граждани на България чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по метода „лице в лице“. Изследването е част от независимата изследователска програма на „Галъп Интернешънъл Болкан“ и е финансирано със собствени средства. От „Галъп“ отбелязват, че кандидатурата на Гюров и Кандев се очертава като основен конкурент на водещата кандидатпрезидентска двойка и техен най-вероятен опонент при евентуален балотаж. Третото място заемат Костадин Костадинов и Петър Волгин с подкрепа от 10,9%. След тях се нареждат няколко кандидатпрезидентски двойки – Иван Христанов и Стоянка Черкезова – 4,1%, Радостин Василев и Красимир Манов – 2,6%, Николай Ненчев и Цвета Кирилова – 2,1%, Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев – 1,7%, Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева - 1,6%. Очакванията са за по-ниска избирателна активност спрямо последните парламентарни избори – между 2,3 млн. и 2,4 млн. гласоподаватели (около 36%), посочват от „Галъп“. В началото на кампанията президентската надпревара е структурирана около ясно изразен лидер и отчетлив втори претендент. Значителната дистанция между тях и останалите кандидатпрезидентски двойки, както и очакваната ниска избирателна активност правят балотажа с тяхно участие най-вероятният сценарий при настоящите електорални нагласи, коментират анализаторите. Същевременно данните показват, че резултатът от втория тур не може да бъде механично изведен от подкрепата на кандидатите на първия, отбелязват от „Галъп“. Според тях ключово значение биха имали поведението на избирателите на отпадналите кандидати, степента на мобилизация на партийните ядра, които остават извън активната надпревара на първия тур, както и способността на двамата финалисти да привлекат периферен и колебаещ се вот. Над половината от твърдо решилите да гласуват избиратели – 52,8% – посочват, че са направили своя избор още преди началото на предизборната кампания, определяйки го като „традиционен“. Това свидетелства за наличието на устойчиви и лоялни електорални ядра около политическите сили, подкрепящи водещите кандидати, коментират от „Галъп“. Този тип вот е сравнително предвидим и по-слабо податлив на краткосрочни събития в кампанията, включително – политически скандали, компромати или отделни медийни конфликти. Така твърдите ядра осигуряват базова електорална стабилност на кандидатурите, зад които стоят по-големите политически формации, отбелязват още от агенцията. Данните очертават и друг важен фактор: повече от половината от симпатизантите на ГЕРБ и ДПС – партии, които не участват със собствени кандидатури в президентските избори – по-скоро не възнамеряват да гласуват, следвайки позицията на своите политически сили за неучастие в надпреварата. Това е значителен резерв от потенциални избиратели в контекста на ниската избирателна активност, поради което тяхната евентуална мобилизация на втория тур би могла да промени съотношението на силите и да повлияе на крайния резултат, отчитат още от социологическата агенция. Всеки трети избирател (34,7%) посочва, че формира окончателната си позиция именно по време на предизборната кампания. Това показва, че официалният период на политическа агитация не е просто формална фаза от изборния процес, а има реален потенциал да влияе върху нагласите и мобилизацията на значителна част от електората, обясняват от „Галъп“. Макар към момента лидерските позиции да изглеждат устойчиви, кампанията запазва потенциал да промени дистанциите между отделни кандидати, особено в средната част на електоралното подреждане, уточняват от агенцията. Общо 12,5% от избирателите вземат окончателното си решение в самия край на кампанията – 9,8% през последните дни преди вота и още 2,7% непосредствено в изборния ден, казват от „Галъп“. Оттам посочват, че този дял не е достатъчен сам по себе си да преобърне установеното към момента разпределение на вота, но при очакваната ниска избирателна активност може да окаже влияние. За 38,9% от гражданите решаващо значение има личността на кандидата, а не политическата сила, която стои зад него, сочат още данните. За 24,4% от избирателите определящо е кои политически партии застават зад съответната кандидатура. Този фактор е най-силен сред твърдите партийни ядра, при които президентският вот до голяма степен следва утвърдените политически предпочитания, отчитат от „Галъп“. Позициите на кандидатите по ключови въпроси на българската външна политика и геополитическата ориентация на страната са определящи за 15,6% от избирателите. Прави впечатление, че този показател надхвърля значението на цялостната предизборна програма, която е водещ мотив за 10,1% от анкетираните, коментират от „Галъп“. „Това е индикатор, че президентската надпревара се възприема от значителна част от обществото не само през призмата на вътрешнополитическите теми, но и като избор за международното позициониране на България“, посочват от агенцията.