Устойчивостта на земеделието в условията на кризи изисква дългосрочно планиране и сътрудничество, каза зам.-министър Янислав Янчев

Устойчивостта на земеделието в условията на кризи изисква не само решения за непосредствените предизвикателства, но и дългосрочно планиране и тясно сътрудничество между институциите, земеделските стопани, научната общност и бизнеса. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев при откриването на XII Международна министерска конференция „Мирен хляб“ в Балчик. Темата на форума е „Устойчивост на земеделието по време на кризи“. В Каменната зала на Държавен културен институт „Културен център „Двореца“ се събраха представители на европейски държави, земеделски организации, млади фермери и социални партньори. Земеделието има ключова икономическа, социална и политическа роля за гарантиране на продоволствената сигурност, посочи Янчев. По думите му секторът се нуждае от стабилност, сигурност и предвидимост, за да могат земеделските стопани да планират бъдещето си, да инвестират в стопанствата си и да предават земята си на следващото поколение. „Днешните глобални предизвикателства изискват по-голямо единство отвсякога“, каза заместник-министърът. Той посочи, че военните конфликти, изменението на климата, нестабилността на пазарите и социално-икономическите неравенства оказват пряко въздействие върху земеделието, продоволствената сигурност и живота на милиони хора по света. Устойчивостта на земеделието е от съществено значение за гарантиране на продоволствената сигурност, опазване на околната среда, запазване на заетостта и насърчаване на развитието на селските райони, отбеляза Янчев. Той посочи, че България работи активно за модернизирането на земеделието чрез инвестиции в цифровизация, устойчиви производствени практики и мерки за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните земеделски стопанства. По думите му бъдещето на сектора зависи до голяма степен от иновациите и активното участие на младите хора. Прецизното земеделие, сателитното наблюдение, автоматизацията, изкуственият интелект и други цифрови решения дават възможност за по-ефективно използване на водата, енергията и останалите ресурси, като същевременно се повишава производителността. „Технологиите обаче трябва да бъдат достъпни за земеделските стопани и съобразени с техните практически потребности“, подчерта заместник-министърът. Янчев акцентира и върху необходимостта инвестициите в иновации да вървят заедно с инвестициите в образование, знания, научни изследвания и ефективното внедряване на новите технологии в земеделската практика. Като друг основен приоритет той посочи адаптирането към изменението на климата. Сред необходимите мерки са устойчивото управление на водите, почвите и биологичното разнообразие, инвестициите в устойчиви земеделски практики, ефективното управление на водните ресурси, опазването на почвите и изграждането на системи за предотвратяване и управление на риска. Глобалните кризи показаха колко важно е да се изграждат икономически устойчиви земеделски стопанства и надеждни вериги за доставка на селскостопански и хранителни продукти, каза още Янчев. Сред факторите за устойчивостта на сектора той открои предвидимите политики, достъпа до финансиране, развитието на инфраструктурата и справедливото разпределение на добавената стойност по веригата на доставки. Според него е необходимо също да се насърчават диверсификацията на пазарите, местното производство и по-късите вериги на доставки. „В крайна сметка продоволствената сигурност не се изчерпва с осигуряването на достатъчно количество храна. Тя изисква и стабилна и надеждна система, способна да продължи да функционира дори в условията на криза“, каза заместник-министърът. „Устойчивостта не се изразява единствено в способността да преодолеем поредната криза. Тя означава да предвиждаме предизвикателствата, да се адаптираме към променящите се обстоятелства и да излизаме от кризите по-добре подготвени, по-силни и по-иновативни“, заяви Янчев. Той определи изграждането на конкурентоспособен и икономически жизнеспособен земеделски сектор, устойчив на климатични и икономически сътресения, отговорен в използването на природните ресурси и отворен към иновациите като обща цел. В рамките на конференцията са предвидени представяне на резултатите от работата на млади фермери и социални партньори по темата „Устойчивост на земеделието по време на кризи“, изказвания на ръководители на делегации и церемония по връчване на сертификати на участниците в инициативата. Следобед програмата продължава с демонстрация на иновативно земеделско оборудване. В Розовата градина на „Двореца“ ще се състои и официалната церемония „Мирен хляб“, в рамките на която е предвидено тържественото предаване на „Мирния хляб 2026“ на Република Литва.