С поднасяне на венци и цветя старозагорци отбелязаха 151 години от Старозагорското въстание

С поднасяне на венци и цветя едновременно на паметника на Кольо Ганчев в парк „Пети октомври“, паметника на Старозагорското въстание и паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Стоилов в Стара Загора днес беше отбелязана 151-вата годишнина от Старозагорското въстание. По време на честването пред бюст-паметника на Кольо Ганчев в парк „Пети октомври“ възпитаниците на Основно училище „Кольо Ганчев“ представиха рецитал в стихове в памет на своя патрон. Учениците от Средно училище „Васил Левски“ пък имаха възможността да чуят кратка беседа за събитията, свързани със Старозагорското въстание, пред Паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов, изнесена от уредника в отдел „История на българските земи XV–XIX в.“ на Регионалния исторически музей – Стара Загора Петьо Мирчев. „Старозагорското въстание от 1875 г. е първият опит за организирано въстание по нашите земи. То е въплъщение на идеите на Васил Левски за едно пълномащабно въстание, макар че за съжаление не може да се осъществи в мащаба, който са го проектирали за общобългарско въстание“, разказа пред БТА Мирчев. Той посочи, че въстанието е в отговор на събитията от лятото на 1875 година, а именно въстанието в Босна и Херцеговина. „Нашите революционери решават, че трябва да използват удачния момент, за да вдигнат също въстание тук. И ако може да се присъединят към въстаниците от Босна и Херцеговина и да стане едно доста по-пълномащабно събитие. За съжаление, времето за подготовка е много късо. Ръководителите и участниците във въстанието имат едва няколко седмици за подготовка, оръжието не стига, организацията за съжаление не е на най-високо ниво. А се оказва, че при избухването на самото въстание и самата координация също не е на ниво“, посочи историкът. Той припомни, че историческите данни сочат, че в уречения ден - 16 септември 1875 година, само 24 четници излизат на сборното място Чадър могила, където според плана е трябвало да се съединят с останалите четири чети, които е трябвало да дойдат от Старозагорско и заедно с тях да превземат Стара Загора. „За съжаление, това не се случва, тъй като по незнайни причини въстаниците са смятали, че първо трябва да видят знак от града - подпалването на турския конак. Това не става. За съжаление, край село Елхово четата е оградена от многобройна турска част и е разбита, а войводата загива. По същото време братя Жекови, които са изостанали от Старозагорската чета, която междувременно се е разпръснала, са оградени в една плевня и след като отчаяно се защитават, са убити. А Георги Кюмюрев, който е бил с тях, е задържан и след това вече минава своята одисея по османските затвори, за съжаление. Така завършва Старозагорското въстание“, допълни Мирчев. БТА припомня, че на 12 август 1875 г. БРЦК взема решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са пет въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов.