Децентрализацията не трябва да увеличава регионалните неравенства, а да създава по-добри възможности за развитие, каза Мартин Жлябинков

Децентрализацията не трябва да увеличава регионалните неравенства, а да създава по-добри възможности за развитие. Това каза председателят на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Мартин Жлябинков пред участниците в пленарната сесия на Годишната среща на местните власти, чийто домакин е курортът „Албена“. Той постави въпроса защо, въпреки че принципът „нови правомощия“ срещу ресурси е широко приет, прилагането му продължава да бъде тема на обсъждане. По думите му България разполага със стратегия за децентрализация, пътна карта за реформа, анализи и предложения от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), но трудностите идват, когато трябва принципите да се превърнат в конкретни финансови законодателни решения. Жлябинков открои три основни въпроса, върху които според него трябва да се съсредоточат усилията. Първият е оценката на финансовите последици от законодателните промени за общините. Той посочи, че освен целите и очакваните обществени ползи от един законопроект, трябва да се оценява и отражението му върху общинските бюджети, включително в дългосрочен план. „Една законодателна промяна не е свършена само когато се определи какво трябва да се направи. Трябва да сме отговорни и как то ще бъде осигурено финансово“, каза Жлябинков. Вторият въпрос според него е финансовата предвидимост. Той отбеляза, че при подготовката на бюджета за 2027 г. НСОРБ отново е поставило въпроси за финансирането на общините и реалната цена на публичните услуги. „Не е достатъчно да сравняваме колко повече средства са предвидени спрямо предходната година. Трябва да знаем дали тези средства позволяват да се изпълняват дейностите при стандартите, които самата държава е определила“, посочи той. Жлябинков отбеляза, че НСОРБ е поставило и въпроса за споделянето на национални данъчни приходи с общините. „Тук имаме две задачи, които трябва да решаваме едновременно. Да дадем повече финансова самостоятелност на общините, които развиват своята икономика, и в същото време да запазим работещ механизъм за подкрепа на общините с по-ограничени икономически възможности“, добави той. Третият въпрос, който той открои, е какво да се прави с вече подготвени решения. „По-полезно би било да разграничим онези мерки, които могат да бъдат реализирани чрез промени в действащото законодателство, от тези, които изискват решения в бюджетната и данъчната политика. Това са различни процедури, различни отговорности и различни институции, които наистина сериозно трябва да помислят върху това“, подчерта Жлябинков. Като председател на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Жлябинков определи ролята на Народното събрание като връзка между натрупаната експертиза на местната власт и конкретните законодателни решения. Той подчерта, че финансовата децентрализация изисква съвместна работа с изпълнителната власт, Министерството на финансите, НСОРБ и останалите компетентни парламентарни комисии. „Важното е да има яснота кои предложения са готови за законодателно разглеждане, какви финансови последици имат и какъв реален резултат очакваме от тях“, каза той. Жлябинков припомни, че често се говори за децентрализацията като процес, в който държавата трябва да се раздели с част от своите правомощия. „Аз предпочитам да гледам на нея по друг начин. Децентрализацията не е въпрос колко власт ще загуби държавата. Въпросът е колко по-добре ще започне да работи тя. Не просто да прехвърляме функции, а да създадем реални възможности те да бъдат изпълнявани. Не просто да говорим за финансова самостоятелност, а да изграждаме предвидими правила и най-вече да използваме вече натрупания опит“, посочи той. В заключение той подчерта значението на силните общини за развитието на страната. „Защото силните общини правят държавата ни по-силна“, отбеляза Жлябинков.