Историята на Националната художествена академия и ролята ѝ в съвременното изкуство бяха обсъдени в дискусия по повод 130-годишнината ѝ

Историята на Националната художествена академия (НХА), нейното значение за развитието на българското изкуство и предизвикателствата пред съвременното художествено образование бяха сред темите на дискусия в Централния военен клуб в София. Разговорът беше част от академичното тържество по повод 130-годишнината от създаването на НХА. В дискусионния панел с модератор Димитър Стоянович участваха директорът на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева, председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев и главният редактор на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция (БТА) доц. Георги Лозанов. Историята на Академията не е един безкраен възход, отбеляза Аделина Филева. По думите ѝ през годините е имало противоречия между поколенията художници, като младите са се противопоставяли на по-възрастните в стремежа си да постигнат промяна в изкуството. „Художниците са вземали активни позиции във всяка посока, не само творческа. Те са се вълнували и от политика, и от изкуство, и от това как ще изглежда градът“, каза Филева. Според нея особено важна е ролята на първите поколения преподаватели и творци, които са определили посоката на развитие на художественото образование в България. Тя посочи, че създаването на Държавното рисувално училище е първият държавен акт в областта на изкуството. Освен че подготвя художници, в продължение на години училището изпълнява и функциите на изложбено пространство, преди изграждането на самостоятелни художествени институции. Председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев разказа за документалното наследство на Академията, съхранявано в софийския държавен архив. По думите му институционалният архив позволява да бъде проследена не само историята на НХА, но и развитието на художествения живот в България от Освобождението до наши дни. Сред съхраняваните лични фондове той открои тези на Константин Щъркелов, Владимир Димитров-Майстора, Александър Жендов, Александър Божинов и Бистра Винарова. Доц. Груев посочи и архивите на Светлин Русев и Николай Шмиргела, постъпили през последните години. Той обърна внимание и на музейната колекция на Академията, която първоначално се формира от предмети и образци на възрожденското занаятчийство, а впоследствие се обогатява с академични произведения. „Особено съм щастлив, че ръководството на Академията започна през последните години да показва на части това безценно богатство, което не се познава дори и от изкуствоведите“, каза доц. Груев. Той призова тази практика да продължи, за да стане художественото и документалното наследство на институцията по-достъпно за публиката. Главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов представи брой на изданието, посветен на 130-годишнината на Националната художествена академия. Той отбеляза, че голяма част от информацията в него е почерпена от архива на БТА. „Този архив е много интересно нещо, защото той е като магическа кутия. Вътре влизат актуални информации, изчакваш 130 години и излизат исторически текстове“, каза Лозанов. Той определи журналистиката като „история на сегашността“, която, за разлика от изследването на миналото, има възможност да участва в процесите, докато те се случват. Сред основните въпроси, разгледани в юбилейния брой на ЛИК, е начинът, по който се преподава изкуство в Академията. Според Лозанов художественото образование се основава на връзката между майстора и ученика, при която целта не е да бъдат създавани копия на преподавателя, а младите автори да усвоят опита на предшествениците си и едновременно с това да развият собствен художествен език. Друг основен въпрос е мястото на съвременното изкуство, което, за разлика от класическото, не се подчинява на предварително установени определения и канони, посочи той. Като пример Лозанов даде произведението „Фонтан“ на Марсел Дюшан, което поставя въпроса кой има правото да определя какво е изкуство. „Академията има отговорността да научи младите хора в съвременния свят да разпознават и да създават изкуството. Това не е нещо, разбиращо се от само себе си, това е сложен процес“, каза той. По думите му въпросът за границите и същността на изкуството остава постоянно предизвикателство пред художественото образование. „Академията постоянно трябва да отговаря на този въпрос. Не им завиждам, но се справят“, допълни Лозанов. Националната художествена академия е основана през 1896 г. като Държавно рисувално училище. Създаването ѝ е свързано с възрожденската идея за българско училище за изкуства. През годините институцията има принос за развитието на художественото образование, утвърждаването на професионалния статут на художника и формирането на художествения живот в страната.