Скръбта ни не бива да бъде безутешна и да е израз на отчаяние, каза отец Христо от плевенския храм „Свети Николай“

Естествено е да скърбим, когато се разделяме с някой наш близък покойник. Скръбта ни обаче не бива да бъде безутешна като на езичниците, както казва свети апостол Павел. Ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. Скръбта ни не бива да е израз на отчаяние. Това каза в неделната си проповед пред събралите се миряни в плевенския храм „Свети Николай“ отец Христо. Той припомни в своята неделна проповед притчата, в която Иисус Христос възкресява сина на наинската вдовица, трогнат от сърцераздирателните вопли на „нещастната майка, които огласяли стените на града при градските порти“. В преносен смисъл това чудо – възкресението на сина на наинската вдовица, не ни ли напомня, че и ние с недъзите и греховете си сме живи мъртъвци, неумити в сълзите на покаянието? Нашата майка - Светата църква, в покайни молитви ни оплаква като наинската вдовица, каза отец Христо. Би трябвало и ние да плачем като живи мъртъвци, и нашите сълзи по молитвите на Светата църква - нашата духовна майка, ще раздвижат струните на милосърдното сърце на Господа, за да оживеем и духовно да заживеем нов живот, честит и щастлив за слава на Бога, допълни свещеникът. На 17 октомври православната църква чества паметта на свети евангелист Лука и на света Злата Мъгленска.